„Жени-пъзел“: Сглобяване на файловете, унищожени от тайната полиция на Източна Германия

След рухването на Берлинската стена през 1989 година екип от архивисти неуморно сортира, слага и сглобява документи, унищожени от ЩАЗИ, източногерманската загадка полиция. Наричани „ Жените-пъзел “, тези героини на груповата памет са изправени пред херкулесовата задача да сглобят тези файлове: хартиените фрагменти са дребни, а броят на архивистите е единствено дребна част от това, което би било належащо за довеждане докрай на работата, без да се прибягва до нови технология. Междувременно жертвите на ЩАЗИ остаряват, а времето изтича. Ниагара Тоноли оповестява.

През 1989 година комунистическият режим на Източна Германия се срина с рухването на Берлинската стена. В берлинската централа на ЩАЗИ, всемогъщата загадка полиция, бяха дадени под паника заповеди неотложно да се унищожат милионите карти и файлове, които документират десетилетия на полицейско наблюдаване. Когато тълпата най-сетне влезе в централата на Щази, 111 километра архиви и 16 000 чувала, цялостни с хартиени ленти – останките от милиони нарязани или раздрани файлове – бяха избавени от жители на Източна Германия.

В навечерието на обединяването на Германия през 1990 година беше основан екип от архивисти в опит да схванат смисъла на тази гигантска хартиена мозайка. Повечето архивисти бяха дами и през последните 30 години те се посвещават на тази титанична задача. С волята и саможертвата на монаси от Средновековието, те търпеливо сглобяват фрагменти от файлове, възстановявайки историята на своите съграждани. Когато най-сетне дойдат да прочетат пожълтелите файлове, жертвите от време на време научават, че брачен партньор, родственик или сътрудник ги е предал на Щази.

Работата на „ Жените пъзел “ е от значително значение за разбирането на историята на немската Демократична република, някогашна Източна Германия. Но задачата им е колосална. Съдържанието на единствено 500 торби от общо 16 000 е било съединено през последните три десетилетия. Смята се, че ще са нужни няколкостотин години, с цел да се сглоби ръчно наличието на 55-те милиона страници, които към момента чакат да бъдат съединени. Това е по този начин, в случай че не се комбинират нови технологии и политическа воля, с цел да се дешифрира тази купчина конфети допустимо най-бързо, разкривайки наследството на една полицейска страна, която някои биха желали да прочетат... а други да не помнят.